На А. П. Керн
Аз помня чудното видение:
как ти пред мене прелетя,
като прекрасно мигновение,
като пречиста красота.

В скръбта на порив безнадежден,
в шума на светски суети,
звучеше в мен гласът ти нежен,
бленувах милите черти.

Летяха дни... Вихър метежен
разпръсна прежните мечти,
забравих аз гласа ти нежен,
твойте божествени черти.

....

превод Петър Велчев