...

И в час уречен пак невинно,
(или това е само сън)
момински стан, под шлейф копринен,
през мътен дим се мярка вън.
И бавно, сред безброй пияници,
тъй крехка и без спътник пак,
присяда прелестната странница
край входа, в синкав полумрак.

....

превод Димитър Горсов