Остана ми спомен

...

И нека да бъдеш – през девет царства във десето:
ще дойда през огън и преспи, и вятър суров...
вземи ми ръцете, вземи ми очите, сърцето
в отплата за твойта едничка трошица любов.

Защото не зная: без нея в студената шепа
какво щях да правя аз, друмник от вихри подет,
и как щях да срещам зората над пустите степи,
където кръстосвам сред облаци, тръне и лед.