Не се научих да съм твоя крепост,
когато сипеш думите в гръдта ми.
Във огъня аз хвърлям всички клетви
и ходя да целувам таласъми.
Не ме печи на скара от въпроси,
свободен мъж до теб е цяло чудо.
На красотата ти съм вечен просяк,
подхвърляй ми във погледите лудост.
...
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратата не залоствай.
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
...
И трепти любов златиста, чиста като първи сняг,
в моята душа лъчиста възвисила светъл стяг.
Ти ела, недей ме чака сам-сама в пустинен път,
капки огнени сред мрака, мойте жалби ще заспят.
