Уча азбуката на любовта
и празнувам едновременно
и азбуката,
и любовта.
Български автори
Жена ми...
Жена ми,
бъдещата ми жена
върви след красотата на декември.
Парчето борова гора сияе в нейното обятие,
морето ни обсажда, празник е.
Гадая в очертанията на скута
несигурните знаци, че едно дете е вече там,
напускам смесените чувства.
Безполезно обичам.
Любовта се хаби,
тя се губи, изтича
във подземни тръби,
не блести, не разхлажда,
тъне в тайни тъми,
не празнува, не ражда,
само глухо шуми…
Раната Z. не заздравява
Познавам хора, лоши като нож,
който нанася рани.
Не реже хляб,
не бели ябълки.
Познавам
такъв човек
и го обичам.