Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях – най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно ,
да те вини, че си му дала ябълка.
Категоричен като графика,
чуплива като стъклопис:
Под покрива на общо лято
живеем с по един статив.
Мълча пред белите картони,
мълчиш пред тънкото стъкло.
Помня кога се случи -
беше някъде между червеното и зеленото
на един светофар на път за магазина,
когато спрях да те обичам.
Така, между другото,
така, без тъжна музика,
така окончателно
както човек разбира, че всъщност не е гладен.
А бях поръчал.
Когато те срещнах за първи път,
целунах за сбогом мъжа в себе си
и той прие жеста с усмивка.
"Позна ли го?"
чух го да казва в ухото ми.
С бавни крачки излезе
и застана до теб,
като изрезка от приключенски роман.
