Колко да е студено – минус тебе, не повече.
Другото няма значение. Другото просто е климат.
С лятото под езика си мълча. Пак ще пробвам
да си запаля огнището с мисълта, че те има.
A сигурно някъде вън още продават кибрити
малки момичета със посинели усти и петички.
когато очертанията ти отместват вятъра встрани и
целият пейзаж се разрушава постепенно, неприлично
и изворната ми тъга по теб започва да стърчи, да се
превръща във естетика, във фреш, във оптимизъм,
Не е ли това рахманинов. Не е ли пяната на всичките
треви, метафори, сезони. Не е ли цялата модерност на
света, кажи ми. Аз искам просто да те обнародвам
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.
...
Наведен, на пейка самотна седях уморен
сред някакъв шумен и стар булевард непознат.
Ехтеше тълпата пред мене в стохилядний град.
Наведен, на пейка самотна седях уморен
и мислех за тебе, Ирен! ...
