не мога да повярвам
не
мога да повярвам че отново съм в това:
да мисля за разстоянието между
лопатките ти и как го карам да
се променя как
кожата по врата ти е
различна от кожата ти върху корема
не
мога да повярвам че отново съм в това:
да мисля за разстоянието между
лопатките ти и как го карам да
се променя как
кожата по врата ти е
различна от кожата ти върху корема
Пусни си косата.
Свали си грима.
Обуй си кецовете.
Сложи си старите дънки.
Отиваме в някое забутано заведение.
Където светлината е приглушена.
Музиката е на живо.
Резервациите не съществуват.
А времето сякаш е спряло. ...
Най-обичам
да се усамотяваме
в тълпата.
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по̀ е свята,
защото трябва да се разделим.
...
Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.
Думите ти другаде отиват,
пламват и угасват и изстиват. ...