Български автори

не мога да повярвам

 

не

мога да повярвам че отново съм в това:

да мисля за разстоянието между

лопатките ти и как го карам да

се променя как

кожата по врата ти е

различна от кожата ти върху корема

Бар

Пусни си косата.
Свали си грима.
Обуй си кецовете.
Сложи си старите дънки.
Отиваме в някое забутано заведение.
Където светлината е приглушена.
Музиката е на живо.
Резервациите не съществуват.
А времето сякаш е спряло. ...
Най-обичам
да се усамотяваме
в тълпата.

Аз искам да те помня все така:

бездомна, безнадеждна и унила,

в ръка ми вплела пламнала ръка

и до сърце ми скръбен лик склонила.

Градът далече тръпне в мътен дим,

край нас, на хълма, тръпнат дървесата

и любовта ни сякаш по̀ е свята,

защото трябва да се разделим.

...

Очите

Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.

Думите ти другаде отиват,
пламват и угасват и изстиват. ...

Страница 4 от 13

Search